Затягане на колана или данъчна тесла?
Социалната политика на четворната коалиция и наследените от нея предизборни заявки са привлекателни за електората. Той обаче мъчно може да одобри, че става дума за неизработени пари, които някой е похарчил, а различен би трябвало да заплати. Колкото до разновидностите, те за жалост се свеждат до два и то времеви – или в този момент, посредством повдигане на налозите или на следващия ден – посредством заплащане на нов дълг.
„ Чувам, че вместо годишен бюджет МФ готви 3-месечен бюджет за първото тримесечие на 2023 година. Което значи, че чакат Народното събрание да е толкоз разлъчен, че да не може даже бюджет 2023 да създаде, преди да се разпусне. Затова ще му предложат най-малко 3-месечен да гласоподава. Рецесия в Европа, инфлация у нас и избори след избори. Перфектната стихия ”.
Това показа във Facebook някогашният зам. финансов министър Георги Кадиев.
Според сметките на настоящия финансист номер 1 Росица Велкова, с цел да се покрие гласувания при актуализацията на бюджета недостиг от 6,2 милиарда лева и рефинансирането на заплащанията по външния ни дълг, плануваните нови заеми за тази година от 10,3 милиарда лева няма да стигнат. Велкова показва, че за последните 2 години плануваното нарастване на приходите е било сред 4 и 6 милиарда лв.. Но сметките показвали, че
това няма да е задоволително за
покриване на изключителните разноски.
Предстоящото съсредоточаване на разноски към края на годината, предстоящото закъснение на стопанската система, несигурните пазари на енергоносители и първични материали и повдигането на лихвите като мярка против инфлацията може да се отразят отрицателно на приходите. Според специалистите на финансовото министерство върху плануваните пари от Данък добавена стойност при импорт ще повлияе рецесията в Евросъюза. Възможно е да зародят усложнения в активността на обособени структурно значими предприятия в енергийния бранш, водещи до неспособност за осъществяване на отговорностите за внасяне на дължимите налози и осигурителни вноски. Затова Росица Велкова поучава сътрудниците си министри да търсят орязване на разноските, в това число анулация на към този момент стартирали политики.
Тоест на разположение е нещо като предизвестие: “Ако не понижим разноските за 2023-та, ще би трябвало да увеличим налозите ”. Което, по обясними аргументи, никой претендент за място в Народното събрание не поддържа.
Задава ли се “pay-day ”? Времето, когато ще би трябвало да плащаме за Ковид-банкета и енергийния запой?
„ Хайде в този момент всички партии, мераклии за Народното събрание, една по една да кажат дали ще трансформират налозите. Аз изрично няма да поддържа нито една, която ще трансформира плоския налог ”, съобщи финансистът Бисер Манолов.
Впрочем
вероятен ли е внезапен завой
към повдигане на налозите у нас?
Да, само че не и по време на предизборната акция, което би било гибелно за партийните обединения, участващи в конкуренцията.
Дори и Българска социалистическа партия, в лицето на лидерката си Корнелия Нинова, която пледираше допреди месец за прогресивно данъчно облагане, в този момент притихна. Разбира се, това не значи, че след завземането на властта концепцията няма да се подеме още веднъж.
В момента е настоящо ударното нарастване на разноските, разяснява за „ БАНКЕРЪ ” икономистът и финансист от Българска академия на науките доцент Григор Сарийски.
" В последната актуализация на бюджета въобще не се загатваше и дума за балансиране на бюджета - добави той. - Основното, за което се говореше, беше по какъв начин да създадем по този начин, че да увеличим разноските. Винаги в края на ръководството се подхващат по този начин наречените известни ограничения – повдигането на пенсиите, намаляването на налог добавена стойност за хляба, данъчните облекчения за фамилиите с деца, помощите от 25 стотинки за литър бензин ".
Връщането на потрошените пари
нормално става от идващото държавно управление. Но когато то не е законодателно подкрепено (служебен кабинет без парламент), това основава спомагателни усложнения. Доколкото в България вероятността от верижна „ служебност ” наподобява безусловно действителна, заложеният от предходни държавни управления тренд за хабене може да вкара страната в дългова рецесия или да докара нарастване на данъчното задължение, което да затормози стопанската система.
Още в средата на юни шефът на Българска народна банка Димитър Радев предизвести кабинета да не поема обилни спомагателни непрекъснати разноски, против които не стоят непрекъснати доходи, защото това може да докара до повдигане на данъците, редуциране на други разноски или инфлационна серпантина. Според него сходна обстановка би довела и до „ доста по-комплицирана макроикономическа среда за българските банки “. Гуверньорът обърна внимание и върху идното повдигане на лихвите, което има за цел да овладее ускорената инфлация, само че в това време би трябвало да се внимава и за попречване на възможна криза. Той не подмина и разноските по задълженията на държавното управление, които неизбежно ще се покачат с увеличението на лихвите.
При това състояние
пакостливи политически ръчички
нормално протягат ръка на плоския налог. Неговата концепция в никакъв случай не е била увеличението на вложенията, а на приходите в хазната. Това сподели Красен Станчев във връзка отчета на МВФ, който препоръча промяна на плоския налог с цел да бъдат понижени неравенствата. По думите му въвеждането на необлагаем най-малко също е доста противоречиво.
„ Ако предположим, че минималната работна заплата е необлагаема – 710 лева, то в случай че тези, които получат 711 лева заплата, би трябвало да платят налог от примерно 10%, това значи, че на тези хора данъкът се усилва с най-малко 850% по отношение на получаващите минималната работна заплата. Това не виждам по какъв начин ще отстрани неравенствата “, уточни Станчев.
Неотдавна обаче Корнелия Нинова нападна не фронтално, а по фланга, поставяйки преди всичко точно това - необлагаем най-малко за най-бедните. Което е първата стъпка към събарянето на десятъка и заменянето му с прогресивна данъчна канара.
„ Чувам, че вместо годишен бюджет МФ готви 3-месечен бюджет за първото тримесечие на 2023 година. Което значи, че чакат Народното събрание да е толкоз разлъчен, че да не може даже бюджет 2023 да създаде, преди да се разпусне. Затова ще му предложат най-малко 3-месечен да гласоподава. Рецесия в Европа, инфлация у нас и избори след избори. Перфектната стихия ”.
Това показа във Facebook някогашният зам. финансов министър Георги Кадиев.
Според сметките на настоящия финансист номер 1 Росица Велкова, с цел да се покрие гласувания при актуализацията на бюджета недостиг от 6,2 милиарда лева и рефинансирането на заплащанията по външния ни дълг, плануваните нови заеми за тази година от 10,3 милиарда лева няма да стигнат. Велкова показва, че за последните 2 години плануваното нарастване на приходите е било сред 4 и 6 милиарда лв.. Но сметките показвали, че
това няма да е задоволително за
покриване на изключителните разноски.
Предстоящото съсредоточаване на разноски към края на годината, предстоящото закъснение на стопанската система, несигурните пазари на енергоносители и първични материали и повдигането на лихвите като мярка против инфлацията може да се отразят отрицателно на приходите. Според специалистите на финансовото министерство върху плануваните пари от Данък добавена стойност при импорт ще повлияе рецесията в Евросъюза. Възможно е да зародят усложнения в активността на обособени структурно значими предприятия в енергийния бранш, водещи до неспособност за осъществяване на отговорностите за внасяне на дължимите налози и осигурителни вноски. Затова Росица Велкова поучава сътрудниците си министри да търсят орязване на разноските, в това число анулация на към този момент стартирали политики.
Тоест на разположение е нещо като предизвестие: “Ако не понижим разноските за 2023-та, ще би трябвало да увеличим налозите ”. Което, по обясними аргументи, никой претендент за място в Народното събрание не поддържа.
Задава ли се “pay-day ”? Времето, когато ще би трябвало да плащаме за Ковид-банкета и енергийния запой?
„ Хайде в този момент всички партии, мераклии за Народното събрание, една по една да кажат дали ще трансформират налозите. Аз изрично няма да поддържа нито една, която ще трансформира плоския налог ”, съобщи финансистът Бисер Манолов.
Впрочем
вероятен ли е внезапен завой
към повдигане на налозите у нас?
Да, само че не и по време на предизборната акция, което би било гибелно за партийните обединения, участващи в конкуренцията.
Дори и Българска социалистическа партия, в лицето на лидерката си Корнелия Нинова, която пледираше допреди месец за прогресивно данъчно облагане, в този момент притихна. Разбира се, това не значи, че след завземането на властта концепцията няма да се подеме още веднъж.
В момента е настоящо ударното нарастване на разноските, разяснява за „ БАНКЕРЪ ” икономистът и финансист от Българска академия на науките доцент Григор Сарийски.
" В последната актуализация на бюджета въобще не се загатваше и дума за балансиране на бюджета - добави той. - Основното, за което се говореше, беше по какъв начин да създадем по този начин, че да увеличим разноските. Винаги в края на ръководството се подхващат по този начин наречените известни ограничения – повдигането на пенсиите, намаляването на налог добавена стойност за хляба, данъчните облекчения за фамилиите с деца, помощите от 25 стотинки за литър бензин ".
Връщането на потрошените пари
нормално става от идващото държавно управление. Но когато то не е законодателно подкрепено (служебен кабинет без парламент), това основава спомагателни усложнения. Доколкото в България вероятността от верижна „ служебност ” наподобява безусловно действителна, заложеният от предходни държавни управления тренд за хабене може да вкара страната в дългова рецесия или да докара нарастване на данъчното задължение, което да затормози стопанската система.
Още в средата на юни шефът на Българска народна банка Димитър Радев предизвести кабинета да не поема обилни спомагателни непрекъснати разноски, против които не стоят непрекъснати доходи, защото това може да докара до повдигане на данъците, редуциране на други разноски или инфлационна серпантина. Според него сходна обстановка би довела и до „ доста по-комплицирана макроикономическа среда за българските банки “. Гуверньорът обърна внимание и върху идното повдигане на лихвите, което има за цел да овладее ускорената инфлация, само че в това време би трябвало да се внимава и за попречване на възможна криза. Той не подмина и разноските по задълженията на държавното управление, които неизбежно ще се покачат с увеличението на лихвите.
При това състояние
пакостливи политически ръчички
нормално протягат ръка на плоския налог. Неговата концепция в никакъв случай не е била увеличението на вложенията, а на приходите в хазната. Това сподели Красен Станчев във връзка отчета на МВФ, който препоръча промяна на плоския налог с цел да бъдат понижени неравенствата. По думите му въвеждането на необлагаем най-малко също е доста противоречиво.
„ Ако предположим, че минималната работна заплата е необлагаема – 710 лева, то в случай че тези, които получат 711 лева заплата, би трябвало да платят налог от примерно 10%, това значи, че на тези хора данъкът се усилва с най-малко 850% по отношение на получаващите минималната работна заплата. Това не виждам по какъв начин ще отстрани неравенствата “, уточни Станчев.
Неотдавна обаче Корнелия Нинова нападна не фронтално, а по фланга, поставяйки преди всичко точно това - необлагаем най-малко за най-бедните. Което е първата стъпка към събарянето на десятъка и заменянето му с прогресивна данъчна канара.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ